Казвам се Кристина Сунгарска и съм жена. Казвам това, защото през годините  на развитие и себепознаване преминах през етапи, в които виждах и мъжа у себе си. Съвсем не се шегувам, просто споделям, че тези две неизменно принадлежащи си енергии съществуват и живеят във всеки един от нас. Запазването на равновесие между двете природи е равно на изкуство и голям успех за човешките усилия.

Житейският ми опит ме сблъска с много неуспешни опити да реализирам себе си и липсата на баланс ме проваляше непрекъснато. Губих от липсата си на разбиране, че проблемът стои някъде в неразбирането ми, че лично аз се саботирам. Започнах да анализирам поведението си още от тийн възрастта, преминах през студентските години и чак до скоро.

Видях една и съща линия на поведение, коeто развивах в неговата крайност. Не исках дълго време да го приема, но изпитвах трудности и се предадох. Видях как силната ми амбиция за правота, липсата на всякакъв такт и прямота проваляше всички връзки и взаимоотношения, защото не разбирах основното. Бях се родила жена, но цялата ми женска природа беше заключена от девет порти в десета, без да осъзнавам „как и защо?“.

И така осъзнала, продължих по пътя със себе си, търсеща целостта си, като на всяка крачка от пътя гледах да казвам „Благодаря“. Благодаря и на себе си, защото не се отказах да търся причината и се научих да приемам уроците си с разбиране. Така изглежда лесно, но в действителност минах през физическа голгота и редица обучителни, образователни и практически умения. И не казвам, че при някои от вас не може да стане с щракване на пръстчето, казвам, че на други ще им коства време, но си заслужава!