Тайните на мрака

Имало едно време родил се човек, имал живот. Можел да усеща, можел да чувства. Разбирал, че се променя, растял. Осъзнавал природата си, чувал вътрешния си глас още преди да се научи да говори. Готвил се за избор. Виждал примери от други човеци, докато още не знаел какво е добро или зло, но можел да усеща болка. И колкото повече болката растяла толкова повече той се променял. Но не осъзнавал как. Не можел да се справи с липсата си на контрол, когато го заболи. Искал да се отърве от мислите си. Усещал, че те го задушават. Изпитвал физически дискомфорт без ясна причина. Спрял да харесва външния си вид и се скрил. Понеже бил умен решил да потърси „друг живот“ да избяга от този, защото в него той намирал само болка.

Една вечер заспал много трудно, но почти на развиделяване той засънувал сън. Заспал толкова дълбоко, че за момент желанието му за „друг живот“ сякаш се сбъднало. Видял, че стои пред две врати. Били толкова големи, че не могъл да ги побере с погледа си. Изглеждали да са от масивно дърво. С дърворезба.

На всяка от тях били издълбани някакви знаци, които той не разбирал.  Усещал някаква мощ, която се излъчвала от вратите, знаците им виждал, като живи. Сторило му се, че искат да му кажат нещо. Сънят му станал толкова дълбок, че в един момент всяка реалност, която познавал се изгубила напълно. Обратно на това, което познавал, той усетил топлина. Рецепторите му уловили миризма. Виждал, че от процепите на вратите излиза дим, вероятно от това е миризмата, си казал той. Започнало да се прокрадва непознато чувство у него да разбере какво се крие зад вратите. Започнал да ги оглежда по-внимателно и с огромна изненада установил, че в дланите на ръцете му са се появили два ключа. Единият Бял, а другият Черен. Сега разбрал, че пред него е застанала отговорността за избор. Прокраднало се познато усещане от живота, който познавал, че се намира пред някаква „уловка“, „дилема“. През годините на своето оцеляване и самосъхранение, изработил за себе си един верен другар, своя вътрешен глас. Миризмата ставала все по-силна, а димът все по – гъст. И тогава чул „Ако избереш да отключиш живота си, болката ще спре“. Гледал ключовете в ръцете си и търсил какво да направи, коя врата трябва да отвори. Толкова силно искал да спре да го боли, че някакво силно напрежение успяло да го извади от съня му и отворил очи …