На всяка от тях били издълбани някакви знаци, които той не разбирал.  Усещал някаква мощ, която се излъчвала от вратите, знаците им виждал, като живи. Сторило му се, че искат да му кажат нещо. Сънят му станал толкова дълбок, че в един момент всяка реалност, която познавал се изгубила напълно. Обратно на това, което познавал, той усетил топлина. Рецепторите му уловили миризма. Виждал, че от процепите на вратите излиза дим, вероятно от това е миризмата, си казал той. Започнало да се прокрадва непознато чувство у него да разбере какво се крие зад вратите. Започнал да ги оглежда по-внимателно и с огромна изненада установил, че в дланите на ръцете му са се появили два ключа. Единият Бял, а другият Черен. Сега разбрал, че пред него е застанала отговорността за избор. Прокраднало се познато усещане от живота, който познавал, че се намира пред някаква „уловка“, „дилема“. През годините на своето оцеляване и самосъхранение, изработил за себе си един верен другар, своя вътрешен глас. Миризмата ставала все по-силна, а димът все по – гъст. И тогава чул „Ако избереш да отключиш живота си, болката ще спре“. Гледал ключовете в ръцете си и търсил какво да направи, коя врата трябва да отвори. Толкова силно искал да спре да го боли, че някакво силно напрежение успяло да го извади от съня му и отворил очи …