Кой си ти?

Кой си ти и от кога започна историята ти? С първата глътка въздух, с родители или без..? И позна ли себе си?

В началото живееш, но не мислиш. После много мислиш. Това ли значи, че живееш, че съществуваш? Виждаш ли последствията? Имат ли смисълът, който цял живот търсиш? Това ли е посоката, която води към мира ти? Колко пъти се загуби и намери ли знака, който те отведе до твоето място? До мястото, където да си починеш от мислене, и  отново да се попиташ „Кой съм аз“?

Сега живота предлага много опции. Можеш да бъдеш всичко, което поискаш. Мъж, жена, дете. Можеш да се връщаш пак от начало. Можеш да мразиш, можеш да обичаш. Можеш да губиш, да печелиш. Можеш да мамиш и да се криеш. Можеш и да избягаш. Реалности, но основно родени от мисълта ти. Мисълта може да е мощно оръжие за разруха и унищожение, създадено, за да наблюдава коя реалност ще сбъднеш. Кой е насочил оръжието си срещу теб? Виждаш ли го или усета за провал предвкусва всичките ти опити да се измъкнеш от капана, който сам си си създал.

Още едно питие и мисълта ще утихне, ако пък прекалиш ще изчезне. Какво ли би било ако се удавиш в илюзията  си?

Да, но на другата сутрин ще се събудиш отново и пак ще започнеш да мислиш. Какво си избрал сега? Да се критикуваш, да се оправдаваш, да се жалиш или мъстиш? Коя реалност си решил да сбъднеш? Ще ти остане ли време да се погледнеш отстрани?

Това ти ли си?

А ако избягаш и си измислиш друга реалност. Такава, каквато създаваш днес, ще означава ли, че си намерил пътя? Или даже още по-смело, ще означава ли, че можеш да променяш? Да изменяш. Да пречупваш видимото, през „диоптъра“, който си сложил. Уж, за да виждаш по-добре. Ако обаче не измислиш плана, какво ще разбереш?

Можеш ли да удържиш гнева си от „картината“, която виждаш. Сам да си си сложил примка и миг да те дели от „голяма дрямка“.

Върни се пак към първата ти глътка въздух, до тук години в загубени пътеки и следване на съвършеният  ти идеал. Ти ли си това, кажи?

Погледни делата си в очите и познай се. Ти ли си това, кажи? Дай по-смело и мисли, на кой съм заприличал? От друг ли гледам или някой, юздите ми държи?.

Имаш ли за тебе милост на краката си да стъпиш. Да приемеш въздуха за дар и да обикнеш неговия Господар…

Споделете