Любовта и омразата се определят от границите и допустимостта на чувствата, които могат да бъдат изпитани. Силната любов може да се превърне в опустошителна ревност. Думата, хвърлена в пространството просто така, но обидила някой, може да развие катастрофален отмъстителен план. Някак от любовта към омразата се преминава с лекота, докато от омразата към любовта – с множество духовни практики. Психиката на човек разрешава на вътрешния му „компас“ да определи границата на допустимостта в чувствата. И после, доколко това ще го промени в трансформацията на личността му. Във всеки човек е заложен и мирът, и гневът. Борбата е тази да се запази балансът между полезните мисли и постъпки с нормалните пререкания, спорове и вътрешен дискомфорт. Блъскането ни в крайности е изтощителен за душевното ни равновесие и рано или късно се стига до отчаяние.
Животът в безгрижие се оказва невъзможен, защото неговото устроение е да полагаме усилия за изграждането на така желания баланс. Понякога го постигаме, после го губим и после пак го постигаме. Но всеки следващ път имаме по-голям опит, стига да не сме опрели до крайности. Несподелените чувства и любови са едни от най-сериозните провокатори за това човек да остане в баланс със себе си. Същото важи и за чувството на притежание. Чувството, че притежаваме, ни прави зависими от „играчки“, прави ни неспособни да се адаптираме към нормалния ритъм на живот. Зависимостите са онези „екстри“, с които искаме да блеснем сред останалите. Но когато „играчките“ ни се „счупят“ и „екстрите“ изчезнат, ще се познаем ли? Контролът, лъжата и арогантността носят най-голямата опасност от зависимост. Те са най-големият враг на любовта. Зависимостите са основният метод на недолюбената част от личността ни да държи духа ни ниско. Израстването така е невъзможно. Към какво сме пристрастени и с какво трябва да се разделим, за да ни олекне? Повечето смятат, че имат правото да притежават. Това не значи, че не трябва да бдим за предателства, а това, че нищо не може да ни бъде откраднато. Любовта е дар и тя няма материална стойност. И когато е в нас, тя ни дарява с разбиране. Човек може да ограби сам себе си, когато се лиши от това да разбира. Силата идва от разбирането на човешката природа, за да започнем да се учим от нея. Тя е нашата майка и с майчина грижа ни поучава, като изисква от нас да наблюдаваме за баланса в себе си. Защото основен урок е, че когато преминем вътрешните си граници и разрушим баланса в себе си, ще продължим да се учим, но ще ни боли. Не потискайте или отричайте слабостите си, вижте ги! Не се винете и наказвайте, разберете се! Постигнете равновесие в себе си и ще спре да ви боли!
Кристина Сунгарска
kristinasungarska@gmail.com
Facebook: kristina.sungarska
гр. София, ул. Кешан 9-12