Всичко се решавало на маса, това бил съда им. Кръчмите били местата, там се празнували присъдите. Едни се отдавали на гуляй, други се къпели в кръв, трети бягали от страх.

Всичко „течало по вода“, докато хората, които търсили справедливост не започвали да се вливат в групите на „законодателите“. Времената се затягали и липсата на пари обезверявала младите, но неопитни бойци на честта.

И така двата свята се смесвали. „Ангели и демони“ си стискали ръцете в тъмнината. Оправдавали се заради нищетата. Едни били красиви, други грозни. Едните коравосърдечни, а други предани до Бога. Така градът се изменил, съчетавали се добри и зли. Добри възпитавали зли, а злите раждали добри. В тези неразбрани времена, хората спрели да се противят и продължили да търсят спасение, кой в добрата храна и силни питиета, кой в любовта.

Смеските и мелезите вече числово започнали да нарастват. Никой не бил най-лош, нито някой бил най-добър. Всичко имало причина. Любовта отново намерила пролука и се върнала да лекува търсещите я, но заради слабостта на хората не успявала да се задържи за дълго.

В краен квартал на този град живеел млад боец на честта, той бил рядко красив и много щедър. Майка му и баща му били хора с много силни и борбени характери. Всеки имал своите слабости, но изконно умеели да обичат.

Растял бурно, напето, понякога безразсъдно, но в сърцето си бил чист. Това го знаели малцина, а други го бъркали, кой е. „Законодателите“ били привлечени от качествата му, защото в ядрото му съществувала лоялност, която жизнено целели.

Дните му минавали приключенски, рисково и с много адреналин. Хранел се обилно и обичал силните питиета. Все още вярвал, че може да устои на изкушенията, като гледал за мярка. Свързвал се с множество „демони и ангели“, контактувал свободно със смески и мелези, успявал да се размине с големи беди, въпреки рисковете, които поемал. Печелил сърцата на „тъмните и светлите“. Жените го обожавали, защото бил различен, Умеел да люби до съвършенство и защитавал до смърт.

Разбира се, че имал конкуренция и тя съвсем не била слаба. Доброто му сърце не вярвало в крайната жестокост и затова необяснимо и невидимо бил пазен. Имал шесто чувство и то било добър съветник. Знаел, поглеждайки в очите, истината за човека, понякога се лъжел, но то било за кратко.

Имал своите слабости, заради изкушенията, които били на всяка крачка. Тъмнината в него умело го заблуждавала, че е силен и няма да попадне в плен. Красотата и мъжествеността му избуели и той станал видим. Оставял след себе си очи, които да го гледат. И от поход обладани и от завист, замъглени. Косите му били гъсти, а очите искрели от живот и сила, омагьосвал с поглед.

Един ден останал изненадан. Смятал, че е видял всичко и цялата красота на света. Ситуация го отвела на непознато място и попаднал в среща на две жени. Едната позната, а другата не. Едната тъмна, а другата светла. Не можел да свали очите си от непознатата жена. Вдишвал уханието и, разпознавал я, като своя. Непреодолима уговорка, която бил поел го карало да остане верен на дълга си. Не можел да покаже изпитваното. Бил съкрушен, но не се отказал.

Минало време и признал за любовта си, отворил се път…

Мигновено бил озарен от светлина, душата му разпознавала щастие. Двамата били едно. Огън горял в сърцата им, въздух не им стигал от целуване. Залепени живеели с години. И сладко и горчиво знаели и хората ги разпознавали, били щастливи.

Тази любов била необикновена. Двамата били, като близнаци. Приличали си и по красота и по душа. Всички надничали в близостта им и тръпки на завист будели у близки. Забравили къде живеят и в мъгла потънали всичките им защити. Вярвали във светлината, защото тя е по-силна, но не осъзнавали, че борбата продължава. Къпели се в мир и розов еликсир на другите на помощ вечно отзовани, без да знаят за последващите рани.

От злоба един от друг откъснати били, разсъдъка им замъглен. Радостта си отишла. На слабости с жар приставали и на лъжовна обич се отдавали.

И демони и ангели били и с тъмни и със светли пиели добре. Вярата отслабена била, а невинността открадната.

И заживели отделени, две половини от едно, вкусили истинна любов, предадени и омерзени. Трудно крачки правили, уж към светло да вървят.

Престрували се, че обичат, но очите им не греели. Помнили каква загуба са преживели и някак тайно си мечтали. За познатите места, за топлината безусловна, за нов съдбовен шанс. Научили се да живеят, но фалшиво, танцуващи в стари ритми.

Минали години, адаптирали се към живота, но не щастливи, а изпепелени. Тайната във вярата се крие от пепел да се вдигнеш и в цар да се въздигнеш..