ПИСМО ДО БОГ

Знам, че адреса ти не знам, но писмо ти пиша кратко. И покажи ми как да ти го дам!
Знаеш ли, че вече битки водим „Кой си ти“? В нас ли си или извън? Някаква енергия, вселена, трудна за рисуване картина. Лъч светлинен, топлина. Нежен полъх от любов или с характер си жесток? Учител или може би пастир? Кой си ти, към теб лично да отправя въпроса си голям. Да спра да търся отговор на пагубни места. Защо тъй трудно те откривам и душата ми е в тъмнина! Знам за Евиния грях и знай, че тука пак, като преди, няма светлина!
И тъй ли ще останем осиротели, без Отца. Все се скитаме и в грехове изпадаме. Религии създаваме и Богове измисляме, все с желание да се спасим. На лудост и забрава караме деня. В кръг въртим, откакто се родим, и все едно и също „Кой си ти“?
Не ти ли писна да ни гледаш все в един и същи филм? Да става обичта – омраза и завистта да си намира път. Новият човек не помни Каина и неговата мъст, но тук религия такава има, да се обричаме на смърт. Не знам как времето при теб е, но тук в недостиг е голям. Все време няма, все забързани в мига. И туй живот ли е кажи, да се редуват болки и лъжи, да страдаме, да губим, да тъжим. На какво ни учиш, Боже? Да прощаваме безспир?!
Не ти се сърдя, зарад природата ти непонятна. И който книги пише, че те познава, изрича най-големите лъжи. Понякога усещам милостта ти, защото се измъквам от собствените си лъжи. Но знам и помня какво на глас изричам, но дали признавам …. ти кажи.
Докога в кръг ще се въртим, едни на други да мъстим? Болките в уроци да живеят, тази ли е наш‘та цел? Не е ли туй нечувано богатство да намериш своя рай. И болни ли сме или на тоя свят му има нещо?! Вечен пир на суетата, а за власт, копаем паст. Каква е тази низ, О‘ Боже, какво е туй наследство?
Създадени по образ твой сме, но вкопчени сме ний в живота, като единствен еликсир.
Как живота си да построим, като змията ни „ухапа“ преди векове? И ще ли Вярата да дойде в помощ на човешките ни грехове?
Уморен съм от таз битка с нрава си железен и демона голям. Той все намира начин и аз пак не съм успял. Въртел страшен, като змей-тайфун! Небесен огън чакам, Боже, в окото му да бръкнеш, кожата му да я смъкнеш!
Кажи ми, Мили Боже, прошепни ми как да те обичам вярно? Как врага си да обикна, от него ТЕБ да пресъздам? Кое е туй изкуство? На земята има ли го вече или да взема да създам?
Все обърнати сме към проблема, към другите с дилема. Доверие не щем! Доказваме се многократно, надиграваме се на шега…
Това ще кажеш е човешката природа, изпаднала в беда…
Споделете